Posts

Приоритет №1 за града трябва да са децата.Стадионите и базите на „Нефтохимик“ и „Черноморец“ трябва да си запазят статута на спортни съоръжения

Валери Лазаров е сред учредителите на Гражданско обединение „Бургазлии“. Семеен с две деца. Председател на Обществения съвет на ОУ „Братя Миладинови“, гр. Бургас. Ревностен привърженик на спорта, в частност футбола. Категоричен е, че масовият спорт трябва да бъде сред основните приоритети на община Бургас и вярва, че ако базите на футболните „Нефтохимик“ и „Черноморец“ бъдат стопанисвани правилно, то всяко едно местно дете ще има къде да спортува.

С Валери Лазаров разговаряме свободно и за ситуацията в туризма, скъсения през последните години летен сезон и защо се стигна до тотален отлив на работна ръка по морето. Категоричен е, че най-големият проблем пред бургазлии са липсата на достатъчно студенти в бургаските Университети и професионална реализация на младите хора.

– Г-н Лазаров, защо приемате толкова „лично“ темата със състоянието на футбола в Бургас и района?

– Преди всичко обичам да гледам футбол на живо. Освен това, малкият ми син, който сега е 13-годишен, от 7 години играе футбол. Поради ред причини му се наложи да смени три отбора. В Бургас, без значение кой е клубът, децата на тези години вече няма къде да играят. И не само няма къде да играят мачове, а и къде да тренират. За да тренира едно дете, за да играе мачове, е необходим голям терен. Единственият терен, който става за трениране в целия град, е резервният на „Нефтохимик“, който обаче е по-малък като размери от стандартните. Всички други са в трагично състояние. Подобна е картината и в доста други спортове.

– Базата на „Черноморец“ обаче разполага с необходимия брой тренировъчни терени в нормални размери. Може ли тя да реши проблема, според вас?

– Голяма болка ми е темата за базата на „Черноморец“. Там има 4-5 тренировъчни игрища, които са в окаяно състояние. А това може да бъде база на всички детски отбори. При инвестиция в ремонт и поддържка на тренировъчните терени на базата на „Черноморец“, проблемът на всички трениращи футбол деца в Бургас може да бъде решен. Защото в момента децата тренират в кварталите на града. Това е и парадоксът – разполагаме с достатъчно терени, но те не стават за нищо. Стадионите и базите на „Нефтохимик“ и „Черноморец“ трябва да си запазят статута на спортни съоръжения. В противен случай има опасност те да бъдат съборени и на техните места да бъдат построени жилищни комплекси или молове, от което ще загубят преди всичко спортуващите деца на Бургас.

– Сега в града изглежда, че само въпросът с плувните басейни е решен.

– Да, с басейните въпросът на пръв поглед изглежда решен. Много са местата, където можеш да плуваш, но към момента почти всички общински басейни са затворени и не функционират, в т.ч. басейн Арена, басейна на ППМГ и басейна в най-големият комплекс ж.к. Меден Рудник. Странно е, че всички са затворени в един и същи момент. Кога ще заработят отново, нямаме яснота. Стотици деца, трениращи плуване и водна топка чакат. Но няма какво да се лъжем – масовият спорт от изключителна важност за бургаските деца е футболът. Децата най-лесно се запалват по него. Трябва да им осигурим места за трениране, защото спортът е здраве.

– Какъв е вариантът стадионите в града отново да бъдат използваеми? Трябва да станат изцяло общинска собственост ли?

– Трябва чисто документално да се види чия е собствеността. Важно е да не бъде променян градоустройственият план и тези стадиони да си останат стадиони. Другият вариант, който е по-трудният за реализация е общината да си ги откупи. 

– В обществото обаче вирее и друга теза: кое е по-хубаво – стадионите да си останат в такова окаяно състояние, или да бъдат продадени и при променен градоустройствен план да бъдат изградени жилищни комплекси, но те поне да бъдат поддържани?

– Категорично трябва да останат стадиони, дори и в този си вид. Къде ще спортуват децата? На стадион „Черноморец“ има възможност за развитието на няколко масови спорта. Не бива да неглижираме и традиционни за Бургас спортове, като борба, бокс, вдигане на тежести, лека атлетика и др. Гребната база също има необходимост от подкрепа.

– Преди десетина години Бургас имаше два футболни отбора в „А“ група. Сега нямат нито един. Какво се случи?

– Отборите ни нямат нищо. Те нямат терени, нямат бази, нямат нищо. „Нефтохимик“ играе на едно игрище в „Изгрев“. „Черноморец“, до старта на настоящия сезон играха в „Горно Езерово“. Какво да се случи…Нямаш база, нямаш терени. Как да се очакват резултати? 

– И като се подхванали темата със спортните бази: какво е мнението ви за „Арена Бургас“?

– За мен това е прекалено голяма зала. Малко ненужна и много скъпа. Когато построиш нещо скъпо е нормално да му искаш после и висока такса за ползване. Не виждам кой спортен клуб ще може да си позволи да я използва. В Шумен има подобна зала, която не се използва. Тази година имахме успехи в баскетбола и волейбола, но не мисля, че отборите ни ще могат да си позволят цял сезон да плащат наема на „Арена Бургас“. Генерално тази зала е нещо хубаво, факт. Но практически едва ли ще функционира за спорт. Едва ли ще бъде достъпна. Може би повече ще се използва за концерти.

Иван Ненков: Градът ни трябва да е огледало на собствените му хора – кадърни, рационални, значими, с чест и морален компас

– Да разбирам, че сте категоричен, че трябва да се развива масовият спорт, преди да се търсят купи и медали?

– Да. Но за тази цел трябва да има условия. За да дойдат успехите, първо трябва да има масов спорт. Децата са еднакви – някое може да е по-талантливо от друго, но това се наваксва с тренировки. Без условия за масов спорт обаче няма как да търсим професионални успехи след години.

– Бургас е и туристически град. През последните години забелязваме, че сезонът става все по-кратък. На какво го отдавате?

– Сезонът категорично е по-кратък. Отдавам го на общо външнополитически условия – войната в Украйна, преди това Ковид… Категорично трябва да се повиши и качеството на услугите, не можем да обвиняваме само външни фактори. Има огромен недостиг на работна ръка. Преди сезонът беше по 4-5 месеца и идваха хора от вътрешността на страната. Сега, когато е 2 месеца, интересът е занижен и хотелиери и ресторантьори са принудени да вкарват работници от Непал, Индия…Тази година, заради ниската стойност на лирата, има и много турски работници.

Учредиха обединение „Бургазлии”, вероятно за участие в местния вот

– Държавата помага ли достатъчно?

– Категорично не. Реклама почти няма. Освен това смятам, че секторът трябва да бъде управляван от професионалисти. Както и всяка една друга сфера. Футболът, например, трябва да бъде ръководен от мениджъри, не от бивши футболисти, които могат да бъдат лице, но дотам. 

– Предстоят избори. Има ли нужда Бургас от промяна след 4 мандата на г-н Димитър Николов, или е по-важно промяната да настъпи в Общинския съвет?

– Промяна трябва да има и на двете места, но Общинският съвет определено е по-важен. В крайна сметка той ръководи общината. Когато кметът, който и да бъде той, има пълната подкрепа при гласуване на съвета, се получава нещо като монопол. Затова е важно в Общинския съвет да има хора с различни професионални мнения, не политически, професионални, за да може при поставен конкретен въпрос, да бъдат взети под внимание различни гледни точки.

Димитър Шангов от „Гражданско обединение Бургазлии“ с анализ на пазара на природен газ, санирането и яхтените пристанища

– Като гражданин, като родител, какво бихте искали спешно да се промени в града. Кой, според вас, е най-големият проблем на Бургас.

– Образованието! Липсата на достатъчно студенти в бургаските университети, означава и липса на млади хора. Това е на първо място. На второ бих сложил липсата на професионално развитие в града. Стана така, че за един млад човек най-лесно е просто да се премести да живее в София, или в чужбина. Аз се надявам моите деца да останат в Бургас, но, при сегашните условия не виждам как ще стане това.

В града няма никаква индустрия. Останаха само търговски фирми, покупко-продажба…Няма никаква добавена стойност. Не можем всички да бъдем търговци, шофьори и склададжии. Индустрията ражда хора, които работят. А хората, които имат работа, остават тук. Бургас в момента не може да предложи почти нищо на един млад човек. София дава много възможности! Това трябва да се промени!

– Мислите ли, че гражданското общество се събуди?

– Силно се надявам да е така. След дълго време на апатия и мълчание съм категоричен, че настъпи мигът гражданите на Бургас да определят какво ще се случва в собствения им град. Трябва да престанем да гласуваме доверие на политици, които да са в Общинския съвет. Това е място за професионалисти в различни сфери, не за хора с политическо мислене и поведение.

Ние се събираме неформално от 2 години, но вече назря моментът да се ангажираме реално с обществените процеси, каза един от членовете на УС – Иван Ненков

Гражданско обединение „Бургазлии” е учредено и вече е подало документи за регистрация в съда, узна Флагман.БГ. Формално сдружението е организация, създадена с цел да обменя идеи за развитието на града и да търси оптимални решения на злободневните проблеми.

Обединението ще има претенции да контролира местната власт в лицето на общинските съветници и кметската администрация, както и да иска отчет за свършеното от водачите на листи , с които партиите влизат в парламента.

За започналата на практика вече работа на новата формация Флагман узна, след като нейни членове вече систематизират темите, по които ще търсят кандидат-депутатите от различните партии за извънредните парламентарни избори на 2 април. Те ще искат от тях да получат гаранции за това, което ще свършат за бургазлии, когато седнат на депутатската банка.

„Бургазлии” не се роди спонтанно, ние сме единомишленици, които се събират повече от 2 години и обсъждат проблемите на общината и държавата. Имаме разумни предложения, които ще представим скоро пред широката публика”, каза председателят на УС Иван Ненков.

Той не отговори на въпроса дали съидейниците му се готвят за предизборна кампания в предстоящия на есен местен вот.

Членове на УС са: Иван Ненков, Елена Параскова, Димитър Шангов, Валери Лазаров, Венцислав Вичев.

Вижте кои са учредителите на новото гражданско обединение „Бургазлии”:

Иван Ненков – Завършил е магистратура в Икономическия университет в град Варна, семеен с две деца. Председател на Обществения съвет на ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ Бургас. Изучава Право в БСУ. Икономист, учител по икономически дисциплини.

Димитър Шангов – Доктор по икономика, семеен с две деца. Собственик и управител на инвестиционна компания. Притежава експертиза в областта на енергетиката и транспорта.

Елена Параскова – завършила магистратура в БСУ със специалност „Програмиране и математика”, семейна с две деца. Има и МВА в МГУ „Ломоносов“ в Москва, Русия. Тя е и франчайз партньор въф фирмата за покупко-продажба на недвижими имоти „iBrokers”

Проф. д-р инж. Радостин Долчинков – административен директор на Бургаския  свободен университет, декан на Центъра по информатика и технически науки.

Д-р Милена Делчева-Орешкова – лекар-дерматолог със специализация по алергология и специалност „Социална хигиена“, понастоящем лекар в ДКЦ.

Венцислав Вичев – мениджър в сферата на ресторантьорството и туризма.

Валери Лазаров – мениджър продажби в „Деметра Логистик Бургас”. Семеен с две деца. Председател на Обществения съвет на ОУ „Братя Миладинови“.

Инж. Румен Христов – семеен с един син. Има висше техническо образование, управител е на „М-бус“ ООД.

Венета Щерева – икономист, одитор.

Мирослав Петков – технолог, управител на производствена база.

Георги Терзиев – треньор по футбол, учител.

Инж. Калуст Калустян – магистър по „Промишлена екология” в Университет „Проф. д-р Асен Златаров”, специалист по  дезинфекция, дезинсекция, дератизация и растителна защита.

Филип Демирев – магистър по туризъм, мениджър.

Мирослав Борисов – предприемач.

Градът ни трябва да е огледало на собствените му хора – кадърни, рационални, значими, с чест и морален компас, който не се смущава от бурите, колкото и да са силни те

– Г-н Ненков, в Бургас битува мнението, че младите гледат към София и зад граница. Първо – съгласен ли сте с това? И второ  – имате ли идея как да се реши този проблем?

– Първо – безспорно този проблем го има. Това е процес, който върви от години и с всяка една изминала година се засилва. Това е ужасен проблем. Дори не трябва да се подлага на съмнение, че това е така. Всички бургазлии го виждаме. Питайте ваш приятел или роднина къде учат или живеят неговите деца, масовият отговор няма да е в полза на Бургас. Сигурен съм.

Учредиха обединение „Бургазлии”, вероятно за участие в местния вот

Второ – нямам версия, а имам визия. Искам да започна с това, че повечето млади хора истински обичат Бургас. Виждат своето бъдеще в града, защото семействата и първите им научени уроци са тук. Нека ви дам един пример, който е непопулярен може би, но той на момента ще се разбере от бургаските студенти, които са избрали да учат в София.

Има няколко групи във Фейсбук за споделено пътуване от Бургас до София и обратно. Те са творение на млади хора, които са ги създали без чужда помощ. Групите  са толкова популярни сред младите бургазлии, че нямат нужда от представяне, но въпреки това аз искам и останалите хора да бъдат информирани. В рамките на часове групите предоставят възможността да си намериш място и да пътуваш с лека кола към София или обратно и да си спестиш бавния влак, например, който почти винаги закъснява. Цените са абсолютно приемливи, а удобството, което предоставят те, е незаменимо. Огромен поток от хора се движи и повечето са млади хора, които или работят, или учат в София. Ясно е, че масово това са бургазлии или хора от региона, защото София им предлага повечето от нещата, които търсят, а тук ги няма. За сега!

Гражданско обединение „Бургазлии“ кани на среща водачите на листите в Бургаска област

Решението за мен може да дойде от средното образование – имаме гимназия по строителство, имаме по механика, имаме по езици, по математика, по всичко. Никой не се сеща да запознае хората между 11 и 12 клас с практиката на професиите. Спасението се крие в нещо, което експертите наричат дуално обучение. В Бургас и региона се строи много, защо младите хора не участват в това? Със споразумение между частна фирма и съответната гимназия за обмен на млади хора, които да тестват наученото.  Да придобият опит и след това да останат да работят в Бургас. Защо трябва да даваме кадрите си на София, Варна или чужбина? Кол центровете могат, например да вземат кадри от езиковите гимназии – това няма да е само опит за младите в конкретна професия, но те и ще се учат докато работят и затова ще им се плаща. На  следващо място няма изградена конкретна стратегия от някое висше училище в Бургас, което да представи своите предмети и специалности на младите още докато те са в средното училище. В един момент младия човек остава неориентиран и понеже чува масово, че в София е перспективно решава да отиде там. Защото тук в Бургас никой не успява да го привлече и да му обясни, че бургаското образование не е „по-долу“ от софийското. Наречете го местен патриотизъм или както искате, но тези стъпки са правилни и са само началото. С една дума – трябва теорията от средното училище да се трансформира в практика, която да храни младия човек и да му носи авторитет. Да знае, че ако той/тя положи усилие и научи най-важното в класната стая ще може да стане господар на времето си и да живее така както иска.

– Нека сменим посоката на разговора ни – напоследък се създаде дебат около Пилона на Рожен. Очерта се ясна разделителна линия между патриотично и псевдопатриотично. Бихте ли коментирали? 

– Струва ми се, че този дебат се конструира от заинтересовани хора.  Да, разделителната линия, която споменавате е факт. Следил съм всичко около случая, защото го разбирам като акт с национално значение, а не само с локално. Аз съм от тази страна, която смята това за патриотично. Смятам, че това е необходима символна политка, която да повдигне ниското ни самочувствие като българи. Знаете, че при всеки нов доклад или мониторинг от европейска институция ни се припомня, че сме последни по заплати, пенсии, стандарт на живот, продължителност на живота и пр. Това ни създава комплекс за малоценност. Един такъв строеж няма да реши проблемите ни, но е стъпка в правилната посока – възможност да не бъдем винаги с наведена глава пред колегите и партньорите от Запад.

Председателят на Гражданско обединение “Бургазлии” за 24 май: Благодаря за всичко, което правите за децата на Бургас и България

Казвам ви директно, три министерства са извършили проверка относно изграждането на този пилон – регионалното, земеделското и това на околната среда и водите, по информация от националните медии. И резултатът от проверката е, че няма нито едно нарушение. Т.е законът е спазен. Как да тръгнеш срещу подобно обстоятелство? Да нарушиш закона ли ? Не разбирам.

На следващо място не случайно споменах, че това е символно съоръжение – ще бъде високо 111 метра, което символизира площта на България от 111 хил. кв км. Идеята е след неговото финализиране да се превърне в най-високият пилон/съоръжение в рамките на Европейският съюз.

Всички неща, за които се обвинява – че замърсява, че е деклариран като преместваем обект и пр., бяха оборени. Стана ясно, че земята, на която се строи не е земеделска. Стана ясно, че всички строителни разрешителни са издадени и отговарят на закона. Относно преместваемостта на обекта се чуха експертни мнения, че това може да бъде надградено като се промени статуса на земята, върху която е построено. Последното е вече извън моите компетенции, но експертите, които следя правят логични и разумни обяснения. Стана така, че всички опасения на хората против изведнъж „олекнаха“, просто те останаха без аргументи. Защото преди тяхното вътрешно и емоционално убеждение стои законът. Моето убеждение е, че трябва да бъдем винаги на страната на закона.

– С кой от националните ни политици бихте се идентифицирали, кого одобрявате или кой е този политик, който е получил вашето уважение?

Въпросът Ви е деликатен, но ще кажа какво мисля, защото не обичам да оставям въпросите към мен без отговори. Такъв пример може да бъде българският президент Румен Радев. Не знам дали мога да се идентифицирам с него, както ме попитахте, но го уважавам. Държа да се мотивирам накратко защо това е така понеже мога да бъда упрекнат, че го казвам инцидентно или несъзнателно.

Шеста поредна година той е личността с най-високия рейтинг в държавата. Шеста! Това означава последователни действия и успехи от негова страна, така че хората, които са го избрали и са му  се доверили в началото на мандата са останали с него до края. Моето лично обяснение е, че са останали, защото са чули и видели той да говори и действа както те биха го направили. В този смисъл той е от хората, които като заявят нещо го изпълняват. Защити последователно позицията си за Македония. Успя да наложи тезата си за машинното гласуване и резултатите не закъсняха. Получи завидна обществена подкрепа около казуса с нахлуването на Прокуратурата в Президентството. Нека спомена и, че има неща, които не одобрявам в него – фиксацията му спрямо някои партийни лидери напоследък, според мен това му вреди. Но на фона на останалия набор от политици това изглежда, може би като дребно заяждане от моя страна. Вижте, клиширано е, но всеки човек греши. В това число и Радев. Той е нашият президент, който два пъти избираме и не може да не му дадем шанс, така както даваме на нашите роднини, приятели и колеги.

– Вие имате няколко придобити образования. Освен това се занимавате с проблемите на българското образование, не от вчера. Стана дума за студентите в хода на интервюто – какви са проблемите на българските студенти според вас?

Задавате ми много сложен въпрос, може да се напише цяла книга в тази посока. Ще гледам да бъда кратък, но съдържателен. Наскоро се занимавах с партийните програми на парламентарно представените партии от последното правителство на Борисов до сега. Там ясно личи, че младите хора и в частност студентите са разглеждани като една хомогенна маса – без разлики от пол, етнос, възраст, благосъстояние и пр. Това е огромен проблем. Не може да слагаш еднакви потребности на момичета и момчета. Не може да го правиш и с българи, роми етнически турци, арменци и други. Не може нито веднъж да не споменеш в каква възраст хората се водят „младежи“ и в каква „възрастни“, а просто да го обвързваш например,  с това какво образование имат и да извеждаш повърхностни изводи. Т.е., ако например човекът X се води, че учи висше образование, но е на 40 год. това изравнява ли неговите потребности като студент с тези на току-що постъпилите 18-годишни младежи? Естествено, че не! Не е сложно. Проблеми има, но те не са решени, защото няма експерти, които да ги дефинират по правилния начин. Това е все едно един лекар да лекува всички болни с едно лекарство – това правят партийните ни  експерти в образованието. Пак повтарям – те не умеят да дефинират проблема, защото не използват изследвания, на които да стъпят. Оттам те не осъвременяват политиките си, не знаят какво да правят и действат по шаблон. Това е процес по „загниване“ на образованието.

Друго нещо, което прави впечатление от партийните програми е, че партиите винаги действат отгоре надолу – те казват – ще помогнем на младите като увеличим бюджета на еди кое си министерство и край. Друго не казват. За да работиш и да познаваш младия човек ти трябва пряко да общуваш с него, на терен, а не само институционално да наливаш пари. Никой не пита младите за техните дефицити – финансови, здравни, културни и пр. Всичко се изчерпва с това „да дадем едни пари“ и явно следва ние като обект на този поток от средства да се оправяме както  можем. Нали разбирате, че това е несериозно, вредно и неевропейско. Пак ще ви дам пример – не е тайна, че ромите например идват от бедни семейства и често им се налага да работят докато трябва да четат, пишат и смятат –  те носят кофи с цимент по строежите, млади хлапета са се превърнали в хамали и от тях на сутринта се очаква да стават рано, да са с написани домашни работи и да са спретнати за училище. Нали разбирате абсурда? Техните връстници, които са финансово подсигурени нямат тези проблеми и фокусират енергията си само около образованието. За това никъде не се говори, а само се казва „посочете проблема“. Колкото и да се маркират някакви проблеми, те постоянно трябва да се дискутират на сесии на общински съвет, на родителски срещи, на събития и инициативи.

– Давате наистина реалистични примери и в края на интервюто искам да ви насоча към друга ключова тема за Бургас, особено в летния сезон – недостигът на паркоместата. Интересно ще е да чуем вашия коментар.

– Проблемът с паркирането е масово разпознат от бургазлии. За съжаление към него обръщат поглед само гражданите, засега. Политиците мълчат и някак си се опитват с протакане този проблем да се реши от само себе си. Несериозно е. От друга страна се радвам, че сред хората има обстоятелство, което ги обединява без значение от тяхната партия, статус или лични интереси. Гражданската енергия може да е „знаме“ на всяка политическа формация и на всеки добронамерен човек, но който я подценява и не се съобразява с нея – греши със сигурност.

Решение на този проблем трябва да бъдат етажните паркинги. Иска ми се да вляза в конкретика, защото познавам проблема – такива паркинги може да се изградят на ул. Гурко, зад Трета поликлиника. Паркингът на МБАЛ, която обслужва цялата област е също изцяло подходящ. На входа на кв. Сарафово е поредното място, на което има нужда от такъв тип изграждане. Това са стратегически места за града, особено първите две, които да се погрижат за инфраструктурата на здравеопазването.

Крайна необходимост има кв. Меден Рудник – там етажен паркинг може да бъде изграден в района на бъдещата сграда на 4-то РПУ, до плувния басейн. Разбира се, във всеки квартал има различни специфики, с които този, който тръгва да гради тази идея трябва да се съобрази. В кварталите Изгрев и Славейков, например  презастрояването не позволява да се действа с размах – тук решение с този метод може да се търси на т. нар „калканни стени“  при съществуващите панелни блокове. Като „венец“ на тази идея може да бъде нейният завършек – покривите на тези евентуални паркинги да бъдат конструирани така, че върху тях да се поставят съоръжения за енергия – батерии, които да захранват с ток прилежащите им сгради. Какво по-човешко от това да спестим разходи на болниците, където и млади , и стари се лекуват. Струва ми се, че няма да закъснее и времето, в което прегледите на хората могат да бъдат преоценени, да струват по-малко заради този източник на енергия. Не е пресилено да отидем и още по-далеч и да бъде изготвено предложение, което да постави хеликоптерна площадка на един такъв паркинг.

– Бихте ли назовали други проблеми, които не търпят забавяне в града ни?

– Час по-скоро трябва да придвижим процеса по саниране на блоковете. Има над 200 блока, които са преминали всички процедури по одобряване и само чакат оперативно да се извърши самата работа. Всеки човек е изключително чувствителен към своята собственост, иска да я подобри и да е сигурен, че когато нещо от общината му е обещано то ще се свърши.

Аз се опитах в началото да засегна проблемите на младите хора в града и изобщо, но тук бих споменал и най-малките бургазлии – нашите деца. Те тепърва опознават света, все още са безкритични към него и има опасност да попаднат  в инциденти. Ние трябва да ги ориентираме, но най-вече трябва да ги защитим. Изграждането на детска болница в града ще бъде от плюс за малките деца.

Бих отбелязал това с уговорката, че зад всеки проблем стоят хора и няма как да е изгодно един да чака за сметка на друг. Сигурен съм обаче, че когато има проблеми, свързани с личната собственост и с детската безопасност всички останали можем да направим крачка назад или поне встрани и да изчакаме смирено.

– Какво бихте искал да притежава Бургас през следващите години?

– Освен всичко, което засегнах в интервюто искам да видя един град с добре поддържани и осъвременени стадиони. Бих добавил към това и спортни бази. Ще се радвам да видя пробуждане на гражданското ни общество. Истински вярвам в него. Бургас трябва да е „огледало“ на собствените му хора – кадърни, рационални, значими, с чест и морален компас, който никога не се смущава от бурите, колкото и да са силни те.

За да се вземе информирано решение от гражданите, те трябва да се доверят на човек, който разбира от оперативната изработка на саниране, категоричен е експертът

Димитър Шангов е сред учредителите на гражданско обединение “Бургазлии”, което се очаква да поднесе голяма изненада на местния вот наесен.

Димитър Шангов е безспорно попадение за новия политически проект, защото има експертизата, опита и знанията, за да помогне за развитието на родния си град. Той е на 55 години, роден и израснал в Бургас. Магистър е в специалност „Индустриален мениджмънт”, а от 1996-2006 г. преподава в  Университет „Проф. д -р Асен Златаров“ Бургас в две дисциплини – „Стратегическо управление“ и  „Икономика на индустрията“.През 2001 г. защитава докторска дисертация на тема „Технология на стратегическото планиране в предприятието“.

Димитър Шангов е популярно име в бизнес средите.  От 2006-2015 г. е акционер, член на Съвета на директорите и изп. директор „Овергаз Си Ен Джи“  АД. От 2015 г. до момента  е управител на “CNG Trade” Ltd.

Основната експертиза на Димитър Шангов е в областта на енергетиката. Неговото хоби е ветроходството. Женен с двама синове, които също са запалени в спорта, който баща им практикува от години.

Днес от Флагман.бг питаме Димитър Шангов по темите, които вълнуват цялото ни общество – за пазара на природен газ, за спецификите на програмата за енергийна ефективност, както и на достатъчно добро ниво ли са яхтените пристанища по Южното Черноморие.

– Г-н Шангов, съдейки по Вашето професионално развитие, Вие сте енергиен експерт със солиден опит в бранша, как ще коментирате последното международно събитие за България, подписването на договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“ – турската газова компания? Припомням, че този договор се осъществи от служебния кабинет на Румен Радев.

– Мога да го окачествя по най-малко два начина. Стратегическо – защото се подписва за дълъг период от време с ясни и конкретни параметри,  това само по себе си поражда сигурност. Бизнесът не се притеснява за цени и източници. На него му се създава своеобразна бизнес среда и уседналост. Всеки бизнесмен се чувства спокоен, защото така се гарантира предвидимост на средата, в която функционират предприятията и има предпоставка за формиране на конкурентни стратегии за тяхното развитие. Поради сходни причини е добре и за българските домакинства – всеки един българин иска да знае, че ако готви, придвижва се или се топли с газ, този източник на енергия ще му е  не само подсигурен, но и на приемлива цена, така че битът и удобствата му да не са засегнати. Политическо – това безспорно е акт, който може да бъде поставен под графата „външнополитически успех“. На първо място Турция е голяма държава с ръст в икономиката и силна енергетика. Потреблението на природен газ на Турция през 1992 г. е 5 млрд., а през 2022 г. се е увеличило до 60 млрд. куб.м. Искам да подчертая, че доставките са абсолютно диверсифицирани, включително и с изграден терминал за втечнен природен газ. В резултат на “бурното пазарно развитие” на България, потреблението на природен газ през 2022 г. е 2,7млрд., а през 1992 г. е било над 7 млрд. куб.м.

Да не забравяме сериозния демографски ръст на Турция – тя вече побира над 80 милиона души. Ние освен че сме партньори в НАТО, сме и съседи. Припомням ключовата роля на турската държава в казусите около бежанците и сигурността в Черно море. Винаги е добре да си в добри отношения с такава държава, а след подписването на тази първа стъпка за сътрудничество отношенията отиват отвъд  добросъседството и стигат до партньорството.

Обръщам внимание на това, че турската държава до 2036 г. ще транзитира до 1.5 млрд. кубични метра природен газ на година само за България. За справка на гражданите – годишното потребление на газ в България е около 3 млрд. куб метра. С това споразумение ние вече можем да си доставим половината от количеството, което ни трябва за годината. Именно това го прави толкова ценно. Освен това държавата ни получава достъп до турските терминали за втечнен газ.

Благодарение на това България може да закупува газ от всички международни производители и да го разтоварва в съседна Турция. Тази енергийна инфраструктура подобрява нашата свързаност и допринася за българската не само национална, но вече и регионална значимост. Абсолютно безхаберие, спекулации и непознаване на пазара са твърденията, че този договор е неизгоден за нас. Не искам въобще да адвокатствам на служебния кабинет, но атаките срещу него, че подписал дългосрочен договор, докато трябвало само да подготвя избори, са безпочвени. В контекста на целите за диверсификация на доставките на природен газ, това беше навременна и задължителна стъпка. Към онзи момент съществуваше „прозорец на възможностите“ и те съумяха да го използват. Какво рискувахме да стане, ако този капацитет не беше резервиран – друга държава около нас, а и не само, веднага щеше да го резервира, а България сама се поставяше в неизгодното и унизително положение да чака някой да построи нов газопровод и евентуално държавата ни да го ползва – няма друга дума за това освен безумие.

– Около „Булгаргаз“ се заформят много от скандалите в държавата. В този смисъл искам да Ви върна малко назад – бихте ли коментирали освобождаването на Николай Павлов – вече бивш изпълнителен директор на дружеството?

– „Булгаргаз“ при Павлов беше на печалба. След неговото отстраняване в рамките на първите няколко месеца  дружеството задлъжня с немалко пари. Каквито и коментари да се правят, каквито и експертни мнения да искат да наложат, срещу такъв аргумент всяка защита е слаба. Това е финансово изразен факт. Вземаш едно прилично  дружество и след първите ти стъпки като нов директор става така, че то не само спира да върви, но и тръгва назад.

Той беше обвинен, че е отказвал от азерите евтин газ и накрая се оказа, че по договор с тях ние можем действително да получим газ, но по газовата връзка с Гърция – „Комотини – Стара Загора“. Тази връзка по времето на Николай Павлов не съществуваше – него го уволниха в началото на 2022 г., а връзката заработи в края на същата година. Едно е да имаш договорен ресурс и съвсем друго е да имаш маршрут, логистика, съоръжения, план, по който да го пренесеш. Става дума за природен газ, а не за зеленчуци.

Не искам да навлизам в детайли по отношение на поведението на ръководството, което дойде след Николай Павлов и какво то каза по посока на руската заявка, че ще спре газа. След като те са знаели, че газът може да спре поради неизпълнение на разплащанията по договорите,  от „Булгаргаз“ го приели, по думите на тогавашния изп.директор като „шега“. Сиреч, те са мислили, че Русия се шегувала с тях. Моето убеждение е, че това  е меко казано неразумно и непрофесионално. Срещу теб стои единственият ти доставчик, ти си заявил количества, не искаш да ги плащаш, защото изпълняваш безхаберни инициативи, и си мислиш, че това е просто някаква детска игра.

Иван Ненков: Градът ни трябва да е огледало на собствените му хора – кадърни, рационални, значими, с чест и морален компас

– Нека се прехвърлим от национално към местно ниво и пак да останем на тема енергетика, защото тя е много важна. Санирането стана важна тема и част от ежедневието на бургазлии. Какво се случва там? Как трябва да се работи в тази посока?

– Категорично трябва да провеждаме тази практика в Бургас и да следим новите правила по нея, с цел да я осъвременим. За успешното ѝ реализиране в нашия град голяма заслуга имат както общинската администрация, така и г-н Жечо Станков. Те направиха много, за да помогнат на хората в подготовката на документацията. Неслучайно санирането на сгради като политика присъства и в ПВУ – План за възстановяване и устойчивост. Какъв извод можем да направим – толкова е голямо количеството от хора, което се нуждае от енергийна ефективност на дома си, че от Европа няма как да не пуснат паричния си поток на точно това място. Това говори и, че те отчитат българските специфики, което само ще доведе до еврооптимизъм. Но това да кажем е политическата страна на въпроса, защото показва европейската солидарност, която привлича хората.

Нека да Ви дам малко числа и обяснение по тях. Подготвен съм по темата именно защото я смятам за перспективна и успешна. Всеки човек, когато види, че нещо работи, трябва да започне да го следи и да го надгражда. Развитието ни като цивилизация е станало така.

По Плана за възстановяване за енергийна ефективност са отпуснати 1,4 млрд. лв. Тези пари идват на 2 етапа със съответни стойности и планове. По първи етап влизат 1,1 млрд. лв., като финансирането там е заложено на 100%. Парите се дават безвъзмездно и гражданите само кандидатстват. Срокът за първи етап приключи – беше 1 юни т.г. Вторият етап предвижда малко под 300 млн. лева. Специфичното тук е, че 80% ще се дадат безвъзмездно, а останалите 20% ще се търсят от собствениците. Срокът за втория етап е до 16.01.2024 г. Това е хоризонтът, който бургазлии трябва да гоним, за да се възползваме от програмата. Отварям една скоба и казвам, че разполагам с всички видове документи, изисквания и специфики, но гледам тук да бъда съдържателен и да не се разводнявам. Темата е много важна и затова всеки трябва да разбере нейната главна философия.

Трябва да си дадем сметка, че отпуснатите пари няма да стигнат за всички. По разчети на МРРБ общата сума от първи и втори етап ще успее да се обновят около 1000 жилищни блока. Разбирате, че с такива данни и разчети всяка една община влиза в своеобразно състезание. Моето мнение е, че за да се вземе информирано решение от гражданите, те трябва да се доверят на човек, който разбира от оперативната изработка на саниране. Само такъв може да ги ориентира. Това не е въпрос, на който да отговорят пиарите или медиите да се опитат да го лансират. Сериозна работа е и изисква възможно най-сериозния подход. Гражданинът и гражданката искат да знаят с колко ще спадне разходът им за ток, след като извадят пари от джоба си и платят. Максималното изсветляване на тези въпроси ще доведе и до масово желание на хората да се включат.

Има неща, за които трябва да се говори още отсега и да не мислим, че има още много време до крайния срок догодина. Необходими са технически паспорт на сградата – параметри, енергийна ефективност, конструкция, архитектурен проект и пр. и трябва да има енергийно обследване на самата сграда. Това е време, нерви и набор от документи, който трябва да се попълни. Без това не може да се започне работа по санирането. Изчел съм много и различни експертни оценки и цената за паспортизация варира от 300 до 500-600лв. Има и други оценки, които са по-високи, но те почиват не на експертност, а на гола човешка алчност. В случай, че проектът бъде одобрен, тези средства следва да се поемат от програмата, но в обратния случай ще бъдат за сметка на живеещите. Съществува фиксирана сума, която да се възстанови по прогрмата и тя е 6,28 лв.на кв.м./РЗП от сградата, която бива обследвана.

Бих завършил малко по-абстрактно – с две хубави български поговорки, които трябва да ни стимулират да финализираме санирането на сградите в Бургас. Едната е „Трудът краси човека“, а другата – „Безплатен обяд няма“. Може да чакаме за документи, може да извадим и някой лев, но накрая ще ни е добре.

Учредиха обединение „Бургазлии”

– Освен в енергетиката Вие имате поглед и към нещо особено ценно за региона – ветроходния спорт и яхтените пристанища. В разгара на сезона сме, според Вас притежателите на лодки или яхти чувстват ли се удовлетворени от условията на пристанищата? Освен Вас  и Вашите двама синове са професионално свързани с ветроходството – коментирайте повече, защото това е поглед от първо лице и така през младите темата се осъвременява. Напомням за читателите и, че Вашите синове представят България неведнъж на европейски и световни първенства.

– Съзнателно пропускам конкретния Ви въпрос, защото искам да започна отдалеч. Темата с ветроходството и яхтените пристанища е сериозна и при нея има причинно-следствени връзки – както за постигнатото, така и за това, което не се случва.  

Ветроходството в Бургас бележи началото си през 70-те години със създаването на два яхт клуба. В момента функционират три яхт клуба, един сърф клуб и един кайт  сърф клуб.  Безспорно Яхт клуб “Порт Бургас” е лидер в тази област, като е представен както в детско-юношеските класове, така и в киловото ветроходство. Подготвя начинаещи ветроходци и такива с високо спортно майсторство. Искам да подчертая, че в последните години Яхт клуб “Порт Бургас” беше домакин и организатор на 1 световно и 3 европейски първенства по ветроходство, които получиха много висока международна оценка. Това трябва да ни дава сигнал поне в две посоки – бургаски регион има природни, географски условия и кадрови потенциал за развитието на този спорт.  Тук има предпоставки за изграждане на ефективна инфраструктура, която е необходима за популяризиране на яхтения спорт и туризъм. Изводът ми е, че след като притежаваме това, е престъпление да не го надградим. Инвестициите, които трябва да се насочат към ветроходния спорт и необходимата му инфраструктура, вече нямат препоръчителен, а задължителен характер.

По отношение на яхтените пристанища бих искал да кажа, че до 2006 г. в района на Бургаския залив липсваха нормално уредени пристанища за швартоване на яхти. След това постепенно започна ново начало и се изградиха „Марина Созопол“ и „Марина Диневи“, които са  изключително частна собственост. След приемането на страната ни в Европейския съюз, започнаха да се създават проекти по програма “Рибарство и аквакултури”. Европейските средства от там успяха да се инвестират и се въведоха в експлоатация рибарските пристанища в Поморие, Сарафово, Крайморие, Ченгенето и Черноморец. Въпреки че предлагат стоянки за яхти, те са повече рибарски и не са достатъчно удобни за ветроходен спорт и яхтен туризъм,  не са проектирани ефективно и не предлагат необходимите услуги на собствениците на плавателни съдове. Живеем в 21 век, а все още на пристанището няма колонка, пригодена за зареждане на лодката ти с гориво. Трябва да носиш туба и да наливаш, това предполага както замърсяване на околната среда от разливи на гориво, така и е предпоставка за инциденти вследствие на запалване и експлозия. Така облагородяването на пристанищата остава само на думи. В един момент се натрупват множество проблеми, които сами по себе си може би могат да се пренебрегнат в някаква степен, но когато те са вкупом може да доведат до това част от хората да спрат да инвестират парите си в плавателни съдове. Има вероятност, която не ми се иска да се осъществи и тя е, че собствениците на яхти в един момент ще предпочетат да закарат лодките си другаде – в Гърция или Турция. Ние имаме географската база и условията, но те сами не могат да създават блага – ние хората трябва да ги създаваме. Липсата на нормални условия в пристанищата е лоша реклама не само вътре между нас българите, но и сред другите държави, които едва ли ще припознаят Черно море за място, където има подходящи условия  за яхтите им.

По отношение на моите синове – и двамата практикуват ветроходство от ранна детска възраст и са състезатели на яхт клуб “Порт Бургас”. Димитър, големият ми син има 3 сребърни и 6 бронзови медала от републикански първенства в различни класове,  участвал е в 2 европейски и 2 световни първенства , а малкият – Мариян – пет пъти  е печелил злато и сребро в различни класове на републикански първенства. Участвал е на 4 европейски и 4 световни първенства, като най-доброто му представяне бе 8-мо място на Европейското първенство през 2022г. Успехите, които изреждам не са самоцел или опит за някаква реклама. Чисто и просто показвам, че съм запознат с проблемите на този спорт и на яхтените пристанища в региона.  Това е причината да си позволявам да давам мнение по-конкретни въпроси и бих искал да звуча максимално аргументирано.